Ало, драги
Изложбата „Ало, драги“ в галерия „Лира“ представя опит и в известна степен завръщане на Георгиев към живописта. Първоначалният вариант на предложения диптих се различаваше в това, че при едно от платната отсъстваше фигурата, говореща по телефон и в нея Георгиев обмисляше да представи отново човешки фигури, но този път в дистанция, на разстояние – предавайки онова усещане за едновременно напрежение от социалния контакт и липсата на такъв сред ежедневната градска тълпа. Вместо това на преден план е изтеглена непозната фигура, говореща по мобилен телефон. Така се появи и заглавието, сравнително непринудено обръщение, адресирано неясно към кого, позициониращо се някъде между поздрав, угриженост, фамилиарност и хитруване. Това се все черти от съвременния български социален пейзаж, едновременно дистанциран, но и нахлуващ в най-личното измерение при всеки. Както телефонното обаждане, дори когато остане неотговорено, е нахлуване в личното пространство, така и взорът на другите към нас не позволява личното да остане само в сферата на частното.
Трансформацията в диптиха на Теодор Георгиев говори не само за промяна в модуса на художественото произведение, но и за промяна в отношението, което художникът има към заобикалящата среда. От чужда и дистанцирана, тя става планираща, подготвяща, придобива умисъл, независимо дали тази умисъл е угрижена или злонамерена. В тази перспектива става ясно видима и позицията на художника, където, независимо от личното обстоятелство – това на падналия или на говорещия в далечината по телефона – нищо не убягва от погледа на другите, на активното наблюдаващо мнозинството, където, би могло да се каже, се позиционира и самият художник.
Теодор Георгиев е от онова младо поколение художници, които имат лекотата да не претендират за тази професионална позиция. Макар да е завършил успешно училището за изящни изкуства в София и да е участвал в различни изложби, той подхожда често дистанцирано към формата на изложбата или изобщо към представянето на изкуство. Това обстоятелство може да свидетелства и за собствените му търсения по отношение на тема, действие и противодействие в използваната медия. Сам споделя, че преодолява тези съпротивления в други сфери на живота като например тази на рекламата, в която работи.