Имало е да става
„Колелото на живота се завърта и отнася праха на времето, но оставя непокътнати спомените и сътвореното от човешкия ум и ръце. Често и тези следи от миналото избледняват, за да напомнят, че всичко е преходно. Жалко е, че сами не можем да опазим това, което предците ни са градили с денонощен труд, много любов и ясното съзнание за отговорността, която поемат. Пред себе си и идните поколения, техните деца и внуци. Типичен пример са самоковските заводи и фабрики, които някога са били в челните редици на работещите български предприятия, а днес са се превърнали в руини. В книгата си „Рилски лен” покойният Хрим Христовски проследява трудния път на създаването и развитието на най-големия комбинат за производство на интериорен текстил и тъкани за облекло в нашата страна – ТК „Рилски лен” – Самоков. Почти във всеки дом е имало от майсторски изработваните кърпи за ръце и лице, покривки за маса, спално бельо, декоративни платове с комплексно предназначение. „Рилски лен”, заедно с останалите текстилни дружества с основание печелят званието Българският Манчестър, с което Самоков е известен по онова време. На 17 юни 1940 г. е проведен търгът за възлагане на строежа на бъдещата лененопроизводителна фабрика. Месец по-късно е сключен договор между производителна и преработвателна кооперация „Рилски лен” и строителя-предприемач Ито Йосифов.“ – Анелия Балабанова, „Рилски лен” – предприятие на миналото и бъдещето“
За изложбата „Имало е да става“ Тодор Рабаджийски се връща към едно от произведенията си, когато е все още студент в Кралската академия за изящни изкуства в Хага – ленен текстил със ситопечатана фотография от 2022 г., Първоначално той излага тези платна като знамена в градска среда, като граница между ежедневието и непосредствената и неподправена откровеност на градската улична култура такава, каквато той я преживява по време на следването си. За изложбата в галерия „Лира“ Рабаджийски не иска просто да представи тези платна в изложбеното пространство, а се завръща към техния първоначален материал, който е рилски лен, наследен от дядото художник на автора. Търсейки какво се е случило с прословутия рилски лен отново и отново се натъквахме на метафората за колелото на времето и историята. В известен смисъл и самото произведение свидетелства за подобно символично движение между миналото и бъдещето.
„Имало е да става“ отпраща именно към онова вглеждане в миналото, върху което се отпечатва възможността за бъдеще, осмислена в настоящето.
Тодор Рабаджийски е визуален артист с богато академично образование и професионална практика в областта на изкуствата. Завършва Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“ през 2018 г., а след това продължава обучението си в Кралската академия в Хага, където през 2022 г. получава бакалавърска степен. Участва в множество изложби в страната и чужбина, сред които са „Lobster and Shrimps on My Plate, I Need My Pockets So Fat They Inflate“ (2022, галерия Trixie, Хага), „Distant Memory“ (2022, Grey Space in the Middle, Хага), „Galvanised“ (2022, галерия Пунта, София) „Market of Desire“ (2022, Илиянци, България), „Raw Perspectives“ (2024, галерия +359, София). През 2025 г. е номиниран за наградата за млад съвременен художник БАЗА.